stenli499 (Станислава)
291 2629
15 may 2014, 21:53

Рамка за настояще 

  Poesía » Otra
574 0 7

-


С нещата, за които не говорим
до пръсване сърцата ни са пълни —
бастуните на възрастните хора,
броили зими с пластовете вълна

на верните (до гроба им) елеци,
премъдрите им бели слепоочия,
зениците им — с пламъка далечен,
галошите на глезени оточни,

усмивките им — вперени във залеза,
(на дните вече всеки миг се свиди).
И жалбите, потънали неказани
и хукнали към лятото невидимо,

в което ръкостискат самотата
на пейката пред яловия орех.
Годините си вече не пресмятат,
а празните гнезда им се кокорят.

От ъгъла на срутената стряха
отдавна пролетта не чурулика.
Човек и покрив — млади, здрави бяха
и светла обич пръскаше апликът —

сега притопля сянката на паяк,
затворил битието в рамка тънка.
Един ковьор, попил сълза окаяна
все още чака ключът да придрънка...



-

© Станислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??