Рамка за настояще
-
С нещата, за които не говорим
до пръсване сърцата ни са пълни —
бастуните на възрастните хора,
броили зими с пластовете вълна
на верните (до гроба им) елеци,
премъдрите им бели слепоочия,
зениците им — с пламъка далечен,
галошите на глезени оточни,
усмивките им — вперени във залеза,
(на дните вече всеки миг се свиди).
И жалбите, потънали неказани
и хукнали към лятото невидимо,
в което ръкостискат самотата
на пейката пред яловия орех.
Годините си вече не пресмятат,
а празните гнезда им се кокорят.
От ъгъла на срутената стряха
отдавна пролетта не чурулика.
Човек и покрив — млади, здрави бяха
и светла обич пръскаше апликът —
сега притопля сянката на паяк,
затворил битието в рамка тънка.
Един ковьор, попил сълза окаяна
все още чака ключът да придрънка...
-
© Станислава All rights reserved.
