1 oct 2017, 9:19

Ра̀на

911 4 13

Октомври, здравей! Влизай, не чакай!
Няма листа по дървета от скръб.
Ти си ми близък. Верен приятел.
Аз ще претопля студената плът.

Спомени врат. Почнах да готвя.
Па̀ра се вдига. Чакай ме там.
Жилава плът. Нямал съм гости.
В мрака живея. И винаги сам.

Листи и феи. Дъжд от копнежи.
Странни поети. Море от перо.
Мисли и цели. Жлъ̀чно се плези ­
този брутален, нахален живот.

Ето, опитай. Смятам, че стана.
Готвя добре. И във пещи горя.
Моля, не питай. Имам си ра̀на.
Леко залитам. Пиян с Любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Албена!
  • Човек е сложен и противоречив... Не трябва да бяга от чувствата, а да ги изживява... Но не бива да се оставя да потъне в депресия, а да превъзмогва разрушителните чувства... Хареса ми стихът ти, Митко! Поздравления!
  • Благодаря ви, Маргарита и Пепи!
    Страшно нещо е тази любов.
  • Понякога любовта е объркваща.... като замайването. Много ми хареса, Митко!
  • Добър домакин си!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...