Oct 1, 2017, 9:19 AM

Ра̀на

908 4 13

Октомври, здравей! Влизай, не чакай!
Няма листа по дървета от скръб.
Ти си ми близък. Верен приятел.
Аз ще претопля студената плът.

Спомени врат. Почнах да готвя.
Па̀ра се вдига. Чакай ме там.
Жилава плът. Нямал съм гости.
В мрака живея. И винаги сам.

Листи и феи. Дъжд от копнежи.
Странни поети. Море от перо.
Мисли и цели. Жлъ̀чно се плези ­
този брутален, нахален живот.

Ето, опитай. Смятам, че стана.
Готвя добре. И във пещи горя.
Моля, не питай. Имам си ра̀на.
Леко залитам. Пиян с Любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Албена!
  • Човек е сложен и противоречив... Не трябва да бяга от чувствата, а да ги изживява... Но не бива да се оставя да потъне в депресия, а да превъзмогва разрушителните чувства... Хареса ми стихът ти, Митко! Поздравления!
  • Благодаря ви, Маргарита и Пепи!
    Страшно нещо е тази любов.
  • Понякога любовта е объркваща.... като замайването. Много ми хареса, Митко!
  • Добър домакин си!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...