Oct 1, 2017, 9:19 AM
Ра̀на
Октомври, здравей! Влизай, не чакай!
Няма листа по дървета от скръб.
Ти си ми близък. Верен приятел.
Аз ще претопля студената плът.
Спомени врат. Почнах да готвя.
Па̀ра се вдига. Чакай ме там.
Жилава плът. Нямал съм гости.
В мрака живея. И винаги сам.
Листи и феи. Дъжд от копнежи.
Странни поети. Море от перо.
Мисли и цели. Жлъ̀чно се плези
този брутален, нахален живот.
Ето, опитай. Смятам, че стана.
Готвя добре. И във пещи горя.
Моля, не питай. Имам си ра̀на.
Леко залитам. Пиян с Любовта.
© Димитър Драганов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви, Албена!
-
Човек е сложен и противоречив... Не трябва да бяга от чувствата, а да ги изживява... Но не бива да се оставя да потъне в депресия, а да превъзмогва разрушителните чувства... Хареса ми стихът ти, Митко! Поздравления!
-
Благодаря ви, Маргарита и Пепи!
Страшно нещо е тази любов. -
Понякога любовта е объркваща.... като замайването. Много ми хареса, Митко!
-
Добър домакин си!
-
Благодаря ви, Силвия, Дани и Латинка. Спокойна вечер.
-
Хареса ми!
-
Браво от мен и една петица!
-
Харесва ми, много!
-
Благодаря ви, г-жо Монева! Надявам, се моят лирически герой няма да има нищо против.
-
Хубаво е!
Другия път обаче, да забъркаш нещо сладичко.
-
Такъв е лирическият ми герой. И аз се надявам, че ще се открие някога.
-
Харесва ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
