1 окт. 2017 г., 09:19

Ра̀на

913 4 13

Октомври, здравей! Влизай, не чакай!
Няма листа по дървета от скръб.
Ти си ми близък. Верен приятел.
Аз ще претопля студената плът.

Спомени врат. Почнах да готвя.
Па̀ра се вдига. Чакай ме там.
Жилава плът. Нямал съм гости.
В мрака живея. И винаги сам.

Листи и феи. Дъжд от копнежи.
Странни поети. Море от перо.
Мисли и цели. Жлъ̀чно се плези ­
този брутален, нахален живот.

Ето, опитай. Смятам, че стана.
Готвя добре. И във пещи горя.
Моля, не питай. Имам си ра̀на.
Леко залитам. Пиян с Любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Албена!
  • Човек е сложен и противоречив... Не трябва да бяга от чувствата, а да ги изживява... Но не бива да се оставя да потъне в депресия, а да превъзмогва разрушителните чувства... Хареса ми стихът ти, Митко! Поздравления!
  • Благодаря ви, Маргарита и Пепи!
    Страшно нещо е тази любов.
  • Понякога любовта е объркваща.... като замайването. Много ми хареса, Митко!
  • Добър домакин си!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...