1 окт. 2017 г., 09:19

Ра̀на

909 4 13

Октомври, здравей! Влизай, не чакай!
Няма листа по дървета от скръб.
Ти си ми близък. Верен приятел.
Аз ще претопля студената плът.

Спомени врат. Почнах да готвя.
Па̀ра се вдига. Чакай ме там.
Жилава плът. Нямал съм гости.
В мрака живея. И винаги сам.

Листи и феи. Дъжд от копнежи.
Странни поети. Море от перо.
Мисли и цели. Жлъ̀чно се плези ­
този брутален, нахален живот.

Ето, опитай. Смятам, че стана.
Готвя добре. И във пещи горя.
Моля, не питай. Имам си ра̀на.
Леко залитам. Пиян с Любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Албена!
  • Човек е сложен и противоречив... Не трябва да бяга от чувствата, а да ги изживява... Но не бива да се оставя да потъне в депресия, а да превъзмогва разрушителните чувства... Хареса ми стихът ти, Митко! Поздравления!
  • Благодаря ви, Маргарита и Пепи!
    Страшно нещо е тази любов.
  • Понякога любовта е объркваща.... като замайването. Много ми хареса, Митко!
  • Добър домакин си!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...