8 oct 2021, 13:18

Рана 

  Poesía » De amor
303 0 2

А туй твое жестоко мълчание, Яно

като изранена земя, подкърви сведено ми ти коляно.

И в сърцето ми жален вихър, като луд и бесен,

надува свойта отровна песен.

 

Защо Яно, ти тъй мене грозно презираш,

що смърт намери в тебе, туй де в мене не умира

Забрави ли, кога ти бех либе пламенно,

нима, сърце ми било е измамено..

 

                                    ©   -Cristian St. Liberta

 

© Cristian liberta Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??