Рана
А туй твое жестоко мълчание, Яно
като изранена земя, подкърви сведено ми ти коляно.
И в сърцето ми жален вихър, като луд и бесен,
надува свойта отровна песен.
Защо Яно, ти тъй мене грозно презираш,
що смърт намери в тебе, туй де в мене не умира
Забрави ли, кога ти бех либе пламенно,
нима, сърце ми било е измамено..
© -Cristian St. Liberta
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Cristian liberta Все права защищены
