Рана
А туй твое жестоко мълчание, Яно
като изранена земя, подкърви сведено ми ти коляно.
И в сърцето ми жален вихър, като луд и бесен,
надува свойта отровна песен.
Защо Яно, ти тъй мене грозно презираш,
що смърт намери в тебе, туй де в мене не умира
Забрави ли, кога ти бех либе пламенно,
нима, сърце ми било е измамено..
© -Cristian St. Liberta
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Cristian liberta Всички права запазени
