А туй твое жестоко мълчание, Яно
като изранена земя, подкърви сведено ми ти коляно.
И в сърцето ми жален вихър, като луд и бесен,
надува свойта отровна песен.
Защо Яно, ти тъй мене грозно презираш,
що смърт намери в тебе, туй де в мене не умира
Забрави ли, кога ти бех либе пламенно,
нима, сърце ми било е измамено..
© -Cristian St. Liberta
© Cristian liberta All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
