Oct 8, 2021, 1:18 PM

Рана 

  Poetry » Love
305 0 2

А туй твое жестоко мълчание, Яно

като изранена земя, подкърви сведено ми ти коляно.

И в сърцето ми жален вихър, като луд и бесен,

надува свойта отровна песен.

 

Защо Яно, ти тъй мене грозно презираш,

що смърт намери в тебе, туй де в мене не умира

Забрави ли, кога ти бех либе пламенно,

нима, сърце ми било е измамено..

 

                                    ©   -Cristian St. Liberta

 

© Cristian liberta All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??