valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
4 jul 2007, 21:37

Рана 

  Poesía
2974 5 15

Боли като срязана вена,
от която смехът ми шурти.
Като цвете, съвсем осланено,
вехнат светлите мои мечти.

И пристягам с превръзка лечебна
свойта рана, да спре да кърви.
Ала колкото здраво да стегна,
пак боли и потичат сълзи.

Разпилян съм и търся утеха,
но в ума ми се впиват игли.
Превръзката чувствам за дреха...
Същността ми през нея кърви...

А дали, когато зарасне,
оня белег все в мен ще кънти,
ще маркира завидното щастие,
когато ще спре да боли?

Знам, от раната белег остава,
а от думите - трайна следа...
По-добре да съм целият в рани,
не прострелян от жлъчна уста!

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И когато зарастне все така ще боли...пожелавам ти Истинско щастие, навъпреки)
  • Изключително силно, въздействащо и изкусно написано! Поздравления! Произведението е прекрасно!
  • Браво! Направо настръхнах! Невероятно силно и образно!
  • Ти си майстор на съспенса (ако това понятие изобщо може да се употреби за поезията). При теб финалът е наистина финал - важен, силен, често неочакван, винаги дълбок! Като зрънцата на крайчеца на житния клас. Смисълът, поднесен като десерт.
  • Направо ме разтърси открих себе си в този стих тази болка ми е много позната.....
    П.С.Забравих да ти се похваля че имам 6 на изпита
  • Много силен, истински стих!
    Поздравявам те, Вальо!
  • Браво!!!
    Много е хубаво!
  • Искрени поздравления за чудесното стихотворение!
  • Браво!
    Превръзката да разхлабваш на равни интервали.
  • Истинско , написано с любов към поезията.Хубави са стиховете ви -всичките.
  • Хареса ми!!! Невероятен стих!!! Успех!!!
  • Поздравления!
    Поредният силен стих!!!
  • Истинско!!!
    Поздрав от мен!
  • От раните остава белег,
    от думи - пареща следа.
    Но няма нищо непростимо,
    щом носим във сърцето доброта!.....
    Ти не си и никога няма да бъдеш злъчен!
    Прекрасен стих!
  • така е, Вальо! болят...
    "Краката ми, нашарени от тръни,
    оставяха следи.
    Защо не спираха?
    От тръните не помнех да боли,
    но думи-тръни бавно ме раздираха.
    Заспивах снощи и раздрана
    с разплакани очи
    внезапно се събудих.
    От време старо знам, че рани
    зарастват бързо, не болят...
    но не и думите. "
Propuestas
: ??:??