Jul 4, 2007, 9:37 PM

Рана

Poetry

3.5K 5 15

Боли като срязана вена,
от която смехът ми шурти.
Като цвете, съвсем осланено,
вехнат светлите мои мечти.

И пристягам с превръзка лечебна
свойта рана, да спре да кърви.
Ала колкото здраво да стегна,
пак боли и потичат сълзи.

Разпилян съм и търся утеха,
но в ума ми се впиват игли.
Превръзката чувствам за дреха...
Същността ми през нея кърви...

А дали, когато зарасне,
оня белег все в мен ще кънти,
ще маркира завидното щастие,
когато ще спре да боли?

Знам, от раната белег остава,
а от думите - трайна следа...
По-добре да съм целият в рани,
не прострелян от жлъчна уста!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

katt (Кат Кат)

И когато зарастне все така ще боли...пожелавам ти Истинско щастие, навъпреки)

2018-04-16T23:41:26+03:00
InnaDancheva (Inna Dancheva)

Изключително силно, въздействащо и изкусно написано! Поздравления! Произведението е прекрасно!

2017-02-17T17:51:33+02:00
manolov (Манол Манолов)

Браво! Направо настръхнах! Невероятно силно и образно!

2016-05-21T18:48:00+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Ти си майстор на съспенса (ако това понятие изобщо може да се употреби за поезията). При теб финалът е наистина финал - важен, силен, често неочакван, винаги дълбок! Като зрънцата на крайчеца на житния клас. Смисълът, поднесен като десерт.

2007-07-06T20:54:01+03:00
valia (Валя Митова)

Направо ме разтърси открих себе си в този стих тази болка ми е много позната.....
П.С.Забравих да ти се похваля че имам 6 на изпита

2007-07-05T21:48:37+03:00