Рана
Боли като срязана вена,
от която смехът ми шурти.
Като цвете, съвсем осланено,
вехнат светлите мои мечти.
И пристягам с превръзка лечебна
свойта рана, да спре да кърви.
Ала колкото здраво да стегна,
пак боли и потичат сълзи.
Разпилян съм и търся утеха,
но в ума ми се впиват игли.
Превръзката чувствам за дреха...
Същността ми през нея кърви...
А дали, когато зарасне,
оня белег все в мен ще кънти,
ще маркира завидното щастие,
когато ще спре да боли?
Знам, от раната белег остава,
а от думите - трайна следа...
По-добре да съм целият в рани,
не прострелян от жлъчна уста!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
