Ранена
Ранена от мислите твои дори,
ще слизам по стълбите прашни,
от твоята обич се уморих -
уморих се от моята даже!...
Къде да отседна - кажи -
на някое прашно стъпало,
навсякъде пепел от твойте лъжи,
навсякъде обич - на халост!...
Къде да се стопля - кажи!...
Къде да се сгрея и колко?...
В налятото вино - слънца от искри,
в душата ми - плахата болка!...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados
