Ранена
Ранена
Ранена от мислите твои дори,
ще слизам по стълбите прашни,
от твоята обич се уморих -
уморих се от моята даже!...
Къде да отседна - кажи -
на някое прашно стъпало,
навсякъде пепел от твойте лъжи,
навсякъде обич - на халост!...
Къде да се стопля - кажи!...
Къде да се сгрея и колко?...
В налятото вино - слънца от искри,
в душата ми - плахата болка!...
Ранена от мислите твои дори,
ще слизам по стълбите прашни,
от твоята обич се уморих -
уморих се от моята даже!...
Къде да отседна - кажи -
на някое прашно стъпало,
навсякъде пепел от твойте лъжи,
навсякъде обич - на халост!...
Къде да се стопля - кажи!...
Къде да се сгрея и колко?...
В налятото вино - слънца от искри,
в душата ми - плахата болка!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
