vyatur (Аз)
59

2 feb 2011, 21:41

Ранена душа

Poesía » De amor

936 0 4

Къщичката наша купи,

за любов гнезденце сви.

Там ти ножа ми заби

и крилете ми пречупи.

Всичко мило и човешко

е останало назад.

Аз така и не разбрах

призраците им зловещи.

Днес душата ми ранена

скита се във самота

и надвила гордостта,

пише мъничка поема.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rudin (Иван Христов)

Съкровено, мило стихче на една обичаща, ранена душа. Бъди!

2011-02-03T22:40:09+02:00
nikkollina (Скорпионка)

Много тъжно!

2011-02-03T10:47:22+02:00
vyatur (Аз)

Много благода, че сте харесали моето съкровенно стихче.

2011-02-03T08:45:33+02:00
female_sg (Боряна)

От обикновените истински думи най-много ме боли, а тук видях това...

Не забравяй, птице,
... "очи отвори!
Виж как утрото гони нощта,
как надежда се ражда
за чувствени хубави дни.

Ти се опитай да станеш сега!
Знам, не чакаш телефонния звън.
Знам, не искаш да чуваш лъжи.
Знам, че още те много боли.

Но повярвай, това ще отмине,
слънчице днес може да грей.
Може топлинка то да даде ти
на душата изстрадала твоя!"

2011-02-02T22:10:37+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0