vyatur (Аз)
59

2 feb 2011, 21:41

Ранена душа

Poesía » De amor

934 0 4

Къщичката наша купи,

за любов гнезденце сви.

Там ти ножа ми заби

и крилете ми пречупи.

Всичко мило и човешко

е останало назад.

Аз така и не разбрах

призраците им зловещи.

Днес душата ми ранена

скита се във самота

и надвила гордостта,

пише мъничка поема.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rudin (Иван Христов)

Съкровено, мило стихче на една обичаща, ранена душа. Бъди!

2011-02-03T22:40:09+02:00
nikkollina (Скорпионка)

Много тъжно!

2011-02-03T10:47:22+02:00
vyatur (Аз)

Много благода, че сте харесали моето съкровенно стихче.

2011-02-03T08:45:33+02:00
female_sg (Боряна)

От обикновените истински думи най-много ме боли, а тук видях това...

Не забравяй, птице,
... "очи отвори!
Виж как утрото гони нощта,
как надежда се ражда
за чувствени хубави дни.

Ти се опитай да станеш сега!
Знам, не чакаш телефонния звън.
Знам, не искаш да чуваш лъжи.
Знам, че още те много боли.

Но повярвай, това ще отмине,
слънчице днес може да грей.
Може топлинка то да даде ти
на душата изстрадала твоя!"

2011-02-02T22:10:37+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0