Ранена душа

Поезия » Любовна

931 0 4

Къщичката наша купи,

за любов гнезденце сви.

Там ти ножа ми заби

и крилете ми пречупи.

Всичко мило и човешко

е останало назад.

Аз така и не разбрах

призраците им зловещи.

Днес душата ми ранена

скита се във самота

и надвила гордостта,

пише мъничка поема.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

rudin (Иван Христов)

Съкровено, мило стихче на една обичаща, ранена душа. Бъди!

2011-02-03T22:40:09+02:00
nikkollina (Скорпионка)

Много тъжно!

2011-02-03T10:47:22+02:00
vyatur (Аз)

Много благода, че сте харесали моето съкровенно стихче.

2011-02-03T08:45:33+02:00
female_sg (Боряна)

От обикновените истински думи най-много ме боли, а тук видях това...

Не забравяй, птице,
... "очи отвори!
Виж как утрото гони нощта,
как надежда се ражда
за чувствени хубави дни.

Ти се опитай да станеш сега!
Знам, не чакаш телефонния звън.
Знам, не искаш да чуваш лъжи.
Знам, че още те много боли.

Но повярвай, това ще отмине,
слънчице днес може да грей.
Може топлинка то да даде ти
на душата изстрадала твоя!"

2011-02-02T22:10:37+02:00