vyatur (Аз)
59

Feb 2, 2011, 9:41 PM

Ранена душа

Poetry » Love

932 0 4

Къщичката наша купи,

за любов гнезденце сви.

Там ти ножа ми заби

и крилете ми пречупи.

Всичко мило и човешко

е останало назад.

Аз така и не разбрах

призраците им зловещи.

Днес душата ми ранена

скита се във самота

и надвила гордостта,

пише мъничка поема.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rudin (Иван Христов)

Съкровено, мило стихче на една обичаща, ранена душа. Бъди!

2011-02-03T22:40:09+02:00
nikkollina (Скорпионка)

Много тъжно!

2011-02-03T10:47:22+02:00
vyatur (Аз)

Много благода, че сте харесали моето съкровенно стихче.

2011-02-03T08:45:33+02:00
female_sg (Боряна)

От обикновените истински думи най-много ме боли, а тук видях това...

Не забравяй, птице,
... "очи отвори!
Виж как утрото гони нощта,
как надежда се ражда
за чувствени хубави дни.

Ти се опитай да станеш сега!
Знам, не чакаш телефонния звън.
Знам, не искаш да чуваш лъжи.
Знам, че още те много боли.

Но повярвай, това ще отмине,
слънчице днес може да грей.
Може топлинка то да даде ти
на душата изстрадала твоя!"

2011-02-02T22:10:37+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0