16 oct 2021, 18:23

Ранена душа

  Poesía
963 2 7

Пътувах и редях слова
и в рима стих, след стих редих!
Изливах своята душа
и с нежност, вяра  щрих след щрих!

 

А тя е бяла и добра,
лети с кораб сред звездите!
Искри високо кат звезда, 
с радост пълни ми гърдите! 

 

Разкривах себе си и в стих
облечена с пъстра дреха, 
оголих си душата, пих
за съдбата си не лека. 

 

Разни хора озлобени, 
царе на дребната монета, 
псуват думи изхабени, 
и глозгат душата ми ранена! 

 

Пътувах и редях слова, 
но корабът ми се пропука. 
От злоба, хорска суета - 
тя-звездата вече не блещука! 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...