Ранена душа
Пътувах и редях слова
и в рима стих, след стих редих!
Изливах своята душа
и с нежност, вяра щрих след щрих!
А тя е бяла и добра,
лети с кораб сред звездите!
Искри високо кат звезда,
с радост пълни ми гърдите!
Разкривах себе си и в стих
облечена с пъстра дреха,
оголих си душата, пих
за съдбата си не лека.
Разни хора озлобени,
царе на дребната монета,
псуват думи изхабени,
и глозгат душата ми ранена!
Пътувах и редях слова,
но корабът ми се пропука.
От злоба, хорска суета -
тя-звездата вече не блещука!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
