26 oct 2008, 20:26

Ранената скала

738 0 6
РАНЕНАТА СКАЛА

Като самотна птица, кацнала на брега,
от векове стаила шума на вълните,
във загадъчно безмълвие вие снага,
събрала на бури и хали ековете.

Зареяла поглед в безбрежното море
пред дремещия ѝ взор се нижат дните,
в глуха забрава на необятно небе,
отнесли радост и скърби вековете.

А времето-злосторник от света презрян,
вдълбало във плътта ѝ неизличима рана,
която южният вятър, в нощите невзрян,
сновейки с галеща въздишка охлажда.

Щом пътник морен в миг скалата съзре,
в приятна отмора край нея спира,
унесен в шепот на разлюляно море,
щастливият път кът за мечтите си открива.

И в тиха жал проклина на времето пакостта -
как руши нежните души и твърдата скала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...