madlen_kozhuharova (Мадлен)
82 989
26 oct 2008, 20:26

Ранената скала 

  Poesía » Del paisaje
511 0 6
РАНЕНАТА СКАЛА

Като самотна птица, кацнала на брега,
от векове стаила шума на вълните,
във загадъчно безмълвие вие снага,
събрала на бури и хали ековете.

Зареяла поглед в безбрежното море
пред дремещия ѝ взор се нижат дните,
в глуха забрава на необятно небе,
отнесли радост и скърби вековете.

А времето-злосторник от света презрян,
вдълбало във плътта ѝ неизличима рана,
която южният вятър, в нощите невзрян,
сновейки с галеща въздишка охлажда.

Щом пътник морен в миг скалата съзре,
в приятна отмора край нея спира,
унесен в шепот на разлюляно море,
щастливият път кът за мечтите си открива.

И в тиха жал проклина на времето пакостта -
как руши нежните души и твърдата скала.

© Мадлен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??