Ранената скала
РАНЕНАТА СКАЛА
Като самотна птица, кацнала на брега,
от векове стаила шума на вълните,
във загадъчно безмълвие вие снага,
събрала на бури и хали ековете.
Зареяла поглед в безбрежното море
пред дремещия ѝ взор се нижат дните,
в глуха забрава на необятно небе,
отнесли радост и скърби вековете.
А времето-злосторник от света презрян,
вдълбало във плътта ѝ неизличима рана,
която южният вятър, в нощите невзрян,
сновейки с галеща въздишка охлажда.
Щом пътник морен в миг скалата съзре,
в приятна отмора край нея спира,
унесен в шепот на разлюляно море,
щастливият път кът за мечтите си открива.
И в тиха жал проклина на времето пакостта -
как руши нежните души и твърдата скала.
Като самотна птица, кацнала на брега,
от векове стаила шума на вълните,
във загадъчно безмълвие вие снага,
събрала на бури и хали ековете.
Зареяла поглед в безбрежното море
пред дремещия ѝ взор се нижат дните,
в глуха забрава на необятно небе,
отнесли радост и скърби вековете.
А времето-злосторник от света презрян,
вдълбало във плътта ѝ неизличима рана,
която южният вятър, в нощите невзрян,
сновейки с галеща въздишка охлажда.
Щом пътник морен в миг скалата съзре,
в приятна отмора край нея спира,
унесен в шепот на разлюляно море,
щастливият път кът за мечтите си открива.
И в тиха жал проклина на времето пакостта -
как руши нежните души и твърдата скала.
© Мадлен All rights reserved.
