3 may 2007, 9:34

Ранимо сънно

  Poesía
594 0 1
Взривени, сетивата ни полягат
в ранимото зелено на тревите,
небесни въпросителни се давят
във пъстрото на ирисите,
тихо е.
Небесна паяжина
облаци разтегнали,
крадат от слънцето седеф.
Калинка си проправя път през рамото ми,
в косите ми кротува вятър
и кротичко въздиша лятото
в прегърнатите длани.
Кротуват мисли,
свято съвършенство,
присънно пладне...
сънени душите.
Палитрените чувства приласкала
в ранимото зелено на тревите,
поляга укротена любовта ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...