May 3, 2007, 9:34 AM

Ранимо сънно

  Poetry
589 0 1
Взривени, сетивата ни полягат
в ранимото зелено на тревите,
небесни въпросителни се давят
във пъстрото на ирисите,
тихо е.
Небесна паяжина
облаци разтегнали,
крадат от слънцето седеф.
Калинка си проправя път през рамото ми,
в косите ми кротува вятър
и кротичко въздиша лятото
в прегърнатите длани.
Кротуват мисли,
свято съвършенство,
присънно пладне...
сънени душите.
Палитрените чувства приласкала
в ранимото зелено на тревите,
поляга укротена любовта ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...