Ранимо сънно
в ранимото зелено на тревите,
небесни въпросителни се давят
във пъстрото на ирисите,
тихо е.
Небесна паяжина
облаци разтегнали,
крадат от слънцето седеф.
Калинка си проправя път през рамото ми,
в косите ми кротува вятър
и кротичко въздиша лятото
в прегърнатите длани.
Кротуват мисли,
свято съвършенство,
присънно пладне...
сънени душите.
Палитрените чувства приласкала
в ранимото зелено на тревите,
поляга укротена любовта ми.
© Мери Добрева All rights reserved.