26 mar 2015, 21:25

Раните все още кървяха безшумни... 

  Poesía » Otra
578 0 3
Раните все още кървяха...
безшумни под червените устни...
Морето бе жестоко, солено.
Отпивах големи глътки,
без страх,
мислех, че ще спре да боли...
тогава Луната се строполи
във калта
и сребристия пясък,
където мълчанието означаваше Любов,
но ти не чуваше
тишината... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??