Раните все още кървяха безшумни... 

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

• Luna13 (Моника Стойчева)

  2015-03-30T13:17:50+03:00
  Благодаря, Мисана! Благодаря, Пламена!
• plama7 (Пламена Владимирова)

  2015-03-27T20:13:07+02:00
  Харесах!
• vega666 (Младен Мисана)

  2015-03-27T00:29:34+02:00
  Много нестандартно. Истинска поезия се излива в твоите редове, Моника.
  
  "мислех, че ще спре да боли...
  тогава Луната се строполи
  във калта
  и сребристия пясък,
  където мълчанието означаваше Любов,
  но ти не чуваше
  тишината..."
  
  Великолепно поетично ОКО!!!
  
  Благодаря ти за удоволствието, с което ме дари при прочита!