Luna13 (Моника Стойчева)
7 147

26.03.2015 г., 21:25

Раните все още кървяха безшумни...

Поезия » Друга

776 0 3

Раните все още кървяха...

безшумни под червените устни...

Морето бе жестоко, солено.

Отпивах големи глътки,

без страх,

мислех, че ще спре да боли...

тогава Луната се строполи

във калта

и сребристия пясък,

където мълчанието означаваше Любов,

но ти не чуваше

тишината...

автор: Моника Стойчева

дата; 13 септември 2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря, Мисана! Благодаря, Пламена!

2015-03-30T13:17:50+03:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Харесах!

2015-03-27T20:13:07+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Много нестандартно. Истинска поезия се излива в твоите редове, Моника.

"мислех, че ще спре да боли...
тогава Луната се строполи
във калта
и сребристия пясък,
където мълчанието означаваше Любов,
но ти не чуваше
тишината..."

Великолепно поетично ОКО!!!

Благодаря ти за удоволствието, с което ме дари при прочита!

2015-03-27T00:29:34+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.5K 5.0