Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
26 мар. 2015 г., 21:25

Раните все още кървяха безшумни... 

  Поэзия » Другая
495 0 3

Раните все още кървяха...

безшумни под червените устни...

Морето бе жестоко, солено.

Отпивах големи глътки,

без страх,

мислех, че ще спре да боли...

тогава Луната се строполи

във калта

и сребристия пясък,

където мълчанието означаваше Любов,

но ти не чуваше

тишината...

 

автор: Моника Стойчева

дата; 13 септември 2014

 

 

© Моника Стойчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Мисана! Благодаря, Пламена!
  • Харесах!
  • Много нестандартно. Истинска поезия се излива в твоите редове, Моника.

    "мислех, че ще спре да боли...
    тогава Луната се строполи
    във калта
    и сребристия пясък,
    където мълчанието означаваше Любов,
    но ти не чуваше
    тишината..."

    Великолепно поетично ОКО!!!

    Благодаря ти за удоволствието, с което ме дари при прочита!
Предложения
: ??:??