Раните все още кървяха безшумни...

Поэзия » Другая

779 0 3

Раните все още кървяха...

безшумни под червените устни...

Морето бе жестоко, солено.

Отпивах големи глътки,

без страх,

мислех, че ще спре да боли...

тогава Луната се строполи

във калта

и сребристия пясък,

където мълчанието означаваше Любов,

но ти не чуваше

тишината...

автор: Моника Стойчева

дата; 13 септември 2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря, Мисана! Благодаря, Пламена!

2015-03-30T13:17:50+03:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Харесах!

2015-03-27T20:13:07+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Много нестандартно. Истинска поезия се излива в твоите редове, Моника.

"мислех, че ще спре да боли...
тогава Луната се строполи
във калта
и сребристия пясък,
където мълчанието означаваше Любов,
но ти не чуваше
тишината..."

Великолепно поетично ОКО!!!

Благодаря ти за удоволствието, с което ме дари при прочита!

2015-03-27T00:29:34+02:00