Luna13 (Моника Стойчева)
7 147

Mar 26, 2015, 9:25 PM

Раните все още кървяха безшумни...

Poetry » Other

775 0 3

Раните все още кървяха...

безшумни под червените устни...

Морето бе жестоко, солено.

Отпивах големи глътки,

без страх,

мислех, че ще спре да боли...

тогава Луната се строполи

във калта

и сребристия пясък,

където мълчанието означаваше Любов,

но ти не чуваше

тишината...

автор: Моника Стойчева

дата; 13 септември 2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря, Мисана! Благодаря, Пламена!

2015-03-30T13:17:50+03:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Харесах!

2015-03-27T20:13:07+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Много нестандартно. Истинска поезия се излива в твоите редове, Моника.

"мислех, че ще спре да боли...
тогава Луната се строполи
във калта
и сребристия пясък,
където мълчанието означаваше Любов,
но ти не чуваше
тишината..."

Великолепно поетично ОКО!!!

Благодаря ти за удоволствието, с което ме дари при прочита!

2015-03-27T00:29:34+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0