2 feb 2010, 16:01

Рано е 

  Poesía
749 0 13



Кръглолика,

луната придърпа

завивката нощна

и крайчеца на зората

отви.

В очите ми,

усмихнато

първият слънчев лъч

блесна.

Примигнах унесено,

бавно гръб му обърнах

и промълвих:

”Рано е още,

как ми е хубаво,

сгушено

в теб…”

 

Сънувам ли пак…

 

 

 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??