Feb 2, 2010, 4:01 PM

Рано е

  Poetry
910 0 13



Кръглолика,

луната придърпа

завивката нощна

и крайчеца на зората

отви.

В очите ми,

усмихнато

първият слънчев лъч

блесна.

Примигнах унесено,

бавно гръб му обърнах

и промълвих:

”Рано е още,

как ми е хубаво,

сгушено

в теб…”

 

Сънувам ли пак…

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ”Рано е още,
    как ми е хубаво,
    сгушено
    в теб…”

    Разкош!
  • Докосната нежност разпръсква душата.
    Поглеждам дъжда и събуждам деня...
    В малка , розова пъпка
    обичта си събирам към Света...

    Поздрав за нежното вдъхновение! Успех!
  • Първата част ми е по-хубава! Поздравления!
  • Красив миг!
    Красиво описан!!!
    Благодаря ти, Ласка!
    ((( )))
  • Жаден за Ласка слънчев лъч! И Слънцето има нужда от топлина...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...