Ранобудно утро
(на Роси)
Утрото ранило
сипе своята зора.
Ставай, мила,
закичи си стръкче светлина.
Утрото ранило,
дари ни своята сълза.
Ставай, мила,
разтъпчи се в росната трева.
Утрото ранило
свири своята тръба.
Ставай и полей ми, мила,
от менчето със ледена вода.
Утрото ранило,
не чака го деня.
Ставай, събуди се, мила,
защото хлябът изгоря.
© Борислав Пелов Todos los derechos reservados