Ранобудно утро
(на Роси)
Утрото ранило
сипе своята зора.
Ставай, мила,
закичи си стръкче светлина.
Утрото ранило,
дари ни своята сълза.
Ставай, мила,
разтъпчи се в росната трева.
Утрото ранило
свири своята тръба.
Ставай и полей ми, мила,
от менчето със ледена вода.
Утрото ранило,
не чака го деня.
Ставай, събуди се, мила,
защото хлябът изгоря.
© Борислав Пелов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
