10 sept 2004, 1:22

Рапсодия

  Poesía
1.7K 0 3
                    

                          РАПСОДИЯ

              Проблясват вече първите звездици.
              Възсядат облаци небесни жрици
              и носени от влюбения вятър,
              косите си атлазени размятат.

              Разстилат ги над сънищата наши,
              невидимо, за да не се уплашим.
              Щом дойде утро, тихо си отиват,
              в небесните покои да почиват.

              И ти се будиш от любов погален,
              изтръпнал от съня си златоален,
              опит от чувство сладко, непознато...
              И зимата в душата става лято.   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...