Sep 10, 2004, 1:22 AM

Рапсодия

  Poetry
1.7K 0 3
                    

                          РАПСОДИЯ

              Проблясват вече първите звездици.
              Възсядат облаци небесни жрици
              и носени от влюбения вятър,
              косите си атлазени размятат.

              Разстилат ги над сънищата наши,
              невидимо, за да не се уплашим.
              Щом дойде утро, тихо си отиват,
              в небесните покои да почиват.

              И ти се будиш от любов погален,
              изтръпнал от съня си златоален,
              опит от чувство сладко, непознато...
              И зимата в душата става лято.   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...