Sep 10, 2004, 1:22 AM

Рапсодия

  Poetry
1.7K 0 3
                    

                          РАПСОДИЯ

              Проблясват вече първите звездици.
              Възсядат облаци небесни жрици
              и носени от влюбения вятър,
              косите си атлазени размятат.

              Разстилат ги над сънищата наши,
              невидимо, за да не се уплашим.
              Щом дойде утро, тихо си отиват,
              в небесните покои да почиват.

              И ти се будиш от любов погален,
              изтръпнал от съня си златоален,
              опит от чувство сладко, непознато...
              И зимата в душата става лято.   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...