РАПСОДИЯ
Проблясват вече първите звездици.
Възсядат облаци небесни жрици
и носени от влюбения вятър,
косите си атлазени размятат.
Разстилат ги над сънищата наши,
невидимо, за да не се уплашим.
Щом дойде утро, тихо си отиват,
в небесните покои да почиват.
И ти се будиш от любов погален,
изтръпнал от съня си златоален,
опит от чувство сладко, непознато... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up