РумиРайк (Руми) РумиРайк (Руми)
19
Sep 10, 2004, 1:22 AM

Рапсодия

  Poetry
1.7K 0 3
                    

                          РАПСОДИЯ

              Проблясват вече първите звездици.
              Възсядат облаци небесни жрици
              и носени от влюбения вятър,
              косите си атлазени размятат.

              Разстилат ги над сънищата наши,
              невидимо, за да не се уплашим.
              Щом дойде утро, тихо си отиват,
              в небесните покои да почиват.

              И ти се будиш от любов погален,
              изтръпнал от съня си златоален,
              опит от чувство сладко, непознато...
              И зимата в душата става лято.   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0