11 abr 2017, 14:41

Рапсодия

646 2 8

Във пролетния цвят на тишината,
в скрибуцаща цигулка на щурче,
в лилавия копнеж на светлината,
в косата на разрошено дете.

В очите на разплакано видение,
по скулата на капеща тъга,
в зеницата на синьо откровение,
по клепките на трепкаща нега.

В раздиращия вик на самотата,
под звуците на стенещ листопад,
във светещия миг на тъмнината,
под дъжд от чувствен водопад...

откривам те...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Щастлива съм, че имам толкова красиви душевности на страничката ми! Не ви коментирам, но ви чета Благодаря ви!
  • Образно и красиво!
  • От дете неземно в чуден стих прочетох откровение и сърцето ми притихна в миг на поклонение! Благодаря дете!
  • Прекрасен стих!
  • Много предлози, но пък всеки си е на мястото! Неземна, харесва ми неземния ти стил! Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...