Във пролетния цвят на тишината,
в скрибуцаща цигулка на щурче,
в лилавия копнеж на светлината,
в косата на разрошено дете.
В очите на разплакано видение,
по скулата на капеща тъга,
в зеницата на синьо откровение,
по клепките на трепкаща нега.
В раздиращия вик на самотата,
под звуците на стенещ листопад,
във светещия миг на тъмнината,
под дъжд от чувствен водопад...
откривам те...
© Неземна Всички права запазени