11 апр. 2017 г., 14:41

Рапсодия

644 2 8

Във пролетния цвят на тишината,
в скрибуцаща цигулка на щурче,
в лилавия копнеж на светлината,
в косата на разрошено дете.

В очите на разплакано видение,
по скулата на капеща тъга,
в зеницата на синьо откровение,
по клепките на трепкаща нега.

В раздиращия вик на самотата,
под звуците на стенещ листопад,
във светещия миг на тъмнината,
под дъжд от чувствен водопад...

откривам те...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щастлива съм, че имам толкова красиви душевности на страничката ми! Не ви коментирам, но ви чета Благодаря ви!
  • Образно и красиво!
  • От дете неземно в чуден стих прочетох откровение и сърцето ми притихна в миг на поклонение! Благодаря дете!
  • Прекрасен стих!
  • Много предлози, но пък всеки си е на мястото! Неземна, харесва ми неземния ти стил! Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...