Снегът – понякога изгрява!
                                     Снегът – понякога мълчи…
                                     И слиза от небето на кокили!
                                     И пада на земята по очи…

                                     Снегът обича често да си ходи
                                     със дъх на пръст и момина сълза,
                                     додето се завръща във земята.
                                     И никне под смълчаната трева!...

                                     Където се възражда и умира –  
                                     в началото на всяко тържество!
                                     По пътя си към корена в земята!
                                     По пътя си към друго същество!

                                     Той вдига – барикади до Луната!
                                     Той свети – като падаща Звезда!
                                     Защото е дошъл от Небесата!
                                     Защото е – самата свобода!