Рапсодия в бяло
Снегът – понякога изгрява!
Снегът – понякога мълчи…
И слиза от небето на кокили!
И пада на земята по очи…
Снегът обича често да си ходи
със дъх на пръст и момина сълза,
додето се завръща във земята.
И никне под смълчаната трева!...
Където се възражда и умира –
в началото на всяко тържество!
По пътя си към корена в земята!
По пътя си към друго същество!
Той вдига – барикади до Луната!
Той свети – като падаща Звезда!
Защото е дошъл от Небесата!
Защото е – самата свобода!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ревов Всички права запазени
