Равносметка

rudin (Иван Христов)
858 1444

14 jun 2014, 17:18 2014-06-15T11:29:34+03:00

Poesía » De amor

394 0 2

Ти бе на двадесет и седем,

аз бях на тридесет и три

в живота ми като заседна

и слънцето от мене скри.

И от тогава непрестанно

блестиш в сърдечния ми кът

и колко да изглежда странно –

седемдесет ти са на път.

То бяха бури, бяха хали,

аз – неизменно – твой чадър!

А днес в Централните ни хали

подаръкът ми е кахър.

Блестят кристали, аметисти

на златни нишки и обков,

но аз за миг не се замислям

и в избора си съм готов.

Че от душата ти кристална

по-скъп подарък не видях!

На клада съм готов да пламна

с последния си смъртен грях,

за да измина пак със тебе

пътеките от кривини

по стръмното на скален гребен,

които ти ощастливи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.