Равносметка
Ти бе на двадесет и седем,
аз бях на тридесет и три
в живота ми като заседна
и слънцето от мене скри.
И от тогава непрестанно
блестиш в сърдечния ми кът
и колко да изглежда странно –
седемдесет ти са на път.
То бяха бури, бяха хали,
аз – неизменно – твой чадър!
А днес в Централните ни хали
подаръкът ми е кахър.
Блестят кристали, аметисти
на златни нишки и обков,
но аз за миг не се замислям
и в избора си съм готов.
Че от душата ти кристална
по-скъп подарък не видях!
На клада съм готов да пламна
с последния си смъртен грях,
за да измина пак със тебе
пътеките от кривини
по стръмното на скален гребен,
които ти ощастливи.
© Иван Христов All rights reserved.
