Jun 14, 2014, 5:18 PM  

Равносметка 

  Poetry » Love
447 0 2
Ти бе на двадесет и седем,
аз бях на тридесет и три
в живота ми като заседна
и слънцето от мене скри.
И от тогава непрестанно
блестиш в сърдечния ми кът
и колко да изглежда странно –
седемдесет ти са на път.
То бяха бури, бяха хали,
аз – неизменно – твой чадър!
А днес в Централните ни хали
подаръкът ми е кахър. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??