Ти бе на двадесет и седем,
аз бях на тридесет и три
в живота ми като заседна
и слънцето от мене скри.
И от тогава непрестанно
блестиш в сърдечния ми кът
и колко да изглежда странно –
седемдесет ти са на път.
То бяха бури, бяха хали,
аз – неизменно – твой чадър!
А днес в Централните ни хали
подаръкът ми е кахър. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up