Равносметка

rudin (Иван Христов)
858 1444

14.06.2014 г., 17:18 ч. 2014-06-15T11:29:34+03:00

Поезия » Любовна

396 0 2

Ти бе на двадесет и седем,

аз бях на тридесет и три

в живота ми като заседна

и слънцето от мене скри.

И от тогава непрестанно

блестиш в сърдечния ми кът

и колко да изглежда странно –

седемдесет ти са на път.

То бяха бури, бяха хали,

аз – неизменно – твой чадър!

А днес в Централните ни хали

подаръкът ми е кахър.

Блестят кристали, аметисти

на златни нишки и обков,

но аз за миг не се замислям

и в избора си съм готов.

Че от душата ти кристална

по-скъп подарък не видях!

На клада съм готов да пламна

с последния си смъртен грях,

за да измина пак със тебе

пътеките от кривини

по стръмното на скален гребен,

които ти ощастливи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.