Равносметка

14.06.2014 г., 17:18 ч. 10 год

Поезия » Любовна

5.0 (3)

452 0 2

Ти бе на двадесет и седем,
аз бях на тридесет и три
в живота ми като заседна
и слънцето от мене скри.
И от тогава непрестанно
блестиш в сърдечния ми кът
и колко да изглежда странно –
седемдесет ти са на път.
То бяха бури, бяха хали,
аз – неизменно – твой чадър!
А днес в Централните ни хали
подаръкът ми е кахър. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Изплакани разкази
Да можех...

на Йоана Да можех да възвърна младостта, бих паднал ничком в твоите нозе. Оставил бих се в лудост на...
Потребна съм

Когато този свят за чувствата е тесен, открадвам си от охлюва черупка. Приятел тръгва с мен, прегърн...
****

**** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...

Още произведения »