Равносметка
Ти бе на двадесет и седем,
аз бях на тридесет и три
в живота ми като заседна
и слънцето от мене скри.
И от тогава непрестанно
блестиш в сърдечния ми кът
и колко да изглежда странно –
седемдесет ти са на път.
То бяха бури, бяха хали,
аз – неизменно – твой чадър!
А днес в Централните ни хали
подаръкът ми е кахър.
Блестят кристали, аметисти
на златни нишки и обков,
но аз за миг не се замислям
и в избора си съм готов.
Че от душата ти кристална
по-скъп подарък не видях!
На клада съм готов да пламна
с последния си смъртен грях,
за да измина пак със тебе
пътеките от кривини
по стръмното на скален гребен,
които ти ощастливи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
