18 oct 2009, 13:05

Равносметка

727 0 4

Съблечи си душата,

остани по сърцето

и топлите думи кажи.

Кратък е нашият път към небето,

дълги са само мечтите ни.

Малкото щастие

много го чакахме,

после всеки на някъде сви.

Болка сподавена,

вик след причастие

и тъжни, и слепи очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно силно!
  • Когато човек остане по едно разсъблечено сърце - може би става физически по-уязвим, но затова пък достига до оня духовен апогей, който го превръща в светлина и доброта. Поздравления за тези стихове!
  • Малкото щастие много често е близо до нас,само на една ръка разстояние,
    пропускаме го за да гоним нещо което не можим да имаме!
    Духовна любов, приятелство, хармония, това е щастието и ако го познаем ще го имаме за много дълго! Това е равносметката!
  • Отново светлината в тях ще заблести...гаранция/Прегръщам те.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...