Равносметка

Poesía » Filosófica

723 0 4

Съблечи си душата,

остани по сърцето

и топлите думи кажи.

Кратък е нашият път към небето,

дълги са само мечтите ни.

Малкото щастие

много го чакахме,

после всеки на някъде сви.

Болка сподавена,

вик след причастие

и тъжни, и слепи очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Elda (Лора)

Невероятно силно!

2009-10-28T16:10:53+02:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Когато човек остане по едно разсъблечено сърце - може би става физически по-уязвим, но затова пък достига до оня духовен апогей, който го превръща в светлина и доброта. Поздравления за тези стихове!

2009-10-18T15:51:34+03:00
kina (Ракина Радева)

Малкото щастие много често е близо до нас,само на една ръка разстояние,
пропускаме го за да гоним нещо което не можим да имаме!
Духовна любов, приятелство, хармония, това е щастието и ако го познаем ще го имаме за много дълго! Това е равносметката!

2009-10-18T13:23:49+03:00
kotel (Мариана Вълкова)

Отново светлината в тях ще заблести...гаранция/Прегръщам те.

2009-10-18T13:10:26+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0