Равносметка

Поэзия » Философская

728 0 4

Съблечи си душата,

остани по сърцето

и топлите думи кажи.

Кратък е нашият път към небето,

дълги са само мечтите ни.

Малкото щастие

много го чакахме,

после всеки на някъде сви.

Болка сподавена,

вик след причастие

и тъжни, и слепи очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Elda (Лора)

Невероятно силно!

2009-10-28T16:10:53+02:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Когато човек остане по едно разсъблечено сърце - може би става физически по-уязвим, но затова пък достига до оня духовен апогей, който го превръща в светлина и доброта. Поздравления за тези стихове!

2009-10-18T15:51:34+03:00
kina (Ракина Радева)

Малкото щастие много често е близо до нас,само на една ръка разстояние,
пропускаме го за да гоним нещо което не можим да имаме!
Духовна любов, приятелство, хармония, това е щастието и ако го познаем ще го имаме за много дълго! Това е равносметката!

2009-10-18T13:23:49+03:00
kotel (Мариана Вълкова)

Отново светлината в тях ще заблести...гаранция/Прегръщам те.

2009-10-18T13:10:26+03:00