Равносметка

Poetry » Philosophical

726 0 4

Съблечи си душата,

остани по сърцето

и топлите думи кажи.

Кратък е нашият път към небето,

дълги са само мечтите ни.

Малкото щастие

много го чакахме,

после всеки на някъде сви.

Болка сподавена,

вик след причастие

и тъжни, и слепи очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Elda (Лора)

Невероятно силно!

2009-10-28T16:10:53+02:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Когато човек остане по едно разсъблечено сърце - може би става физически по-уязвим, но затова пък достига до оня духовен апогей, който го превръща в светлина и доброта. Поздравления за тези стихове!

2009-10-18T15:51:34+03:00
kina (Ракина Радева)

Малкото щастие много често е близо до нас,само на една ръка разстояние,
пропускаме го за да гоним нещо което не можим да имаме!
Духовна любов, приятелство, хармония, това е щастието и ако го познаем ще го имаме за много дълго! Това е равносметката!

2009-10-18T13:23:49+03:00
kotel (Мариана Вълкова)

Отново светлината в тях ще заблести...гаранция/Прегръщам те.

2009-10-18T13:10:26+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0