26 jul 2011, 23:55

Равносметка

  Poesía » Otra
515 0 3

 

Сега за никъде не бързам,

ти, време, мое си сега.

Човек не е докрай обвързан,

предел си има възрастта.

 

Стоим сега със тебе в мрака,

мечтана моя свобода.

Къде да идем, кой ни чака?...

Било е всичко в младостта.

 

След пролет, лято - иде есен,

след младост, зрелост - старостта.

Това си е закон естествен -

да падат жълтите листа...

 

За теб какво да кажа, време,

останало сега зад мен?!

Нелеко беше мойто бреме.

Неравен - пътят извървян.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...