slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
26 jul 2011, 23:55

Равносметка

  Poesía » Otra
511 0 3

 

Сега за никъде не бързам,

ти, време, мое си сега.

Човек не е докрай обвързан,

предел си има възрастта.

 

Стоим сега със тебе в мрака,

мечтана моя свобода.

Къде да идем, кой ни чака?...

Било е всичко в младостта.

 

След пролет, лято - иде есен,

след младост, зрелост - старостта.

Това си е закон естествен -

да падат жълтите листа...

 

За теб какво да кажа, време,

останало сега зад мен?!

Нелеко беше мойто бреме.

Неравен - пътят извървян.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0