slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
Jul 26, 2011, 11:55 PM

Равносметка

  Poetry » Other
510 0 3

 

Сега за никъде не бързам,

ти, време, мое си сега.

Човек не е докрай обвързан,

предел си има възрастта.

 

Стоим сега със тебе в мрака,

мечтана моя свобода.

Къде да идем, кой ни чака?...

Било е всичко в младостта.

 

След пролет, лято - иде есен,

след младост, зрелост - старостта.

Това си е закон естествен -

да падат жълтите листа...

 

За теб какво да кажа, време,

останало сега зад мен?!

Нелеко беше мойто бреме.

Неравен - пътят извървян.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0