slava82 (Славка Любенова)
207 2
Jul 26, 2011, 11:55 PM

Равносметка 

  Poetry » Other
379 0 3

 

Сега за никъде не бързам,

ти, време, мое си сега.

Човек не е докрай обвързан,

предел си има възрастта.

 

Стоим сега със тебе в мрака,

мечтана моя свобода.

Къде да идем, кой ни чака?...

Било е всичко в младостта.

 

След пролет, лято - иде есен,

след младост, зрелост - старостта.

Това си е закон естествен -

да падат жълтите листа...

 

За теб какво да кажа, време,

останало сега зад мен?!

Нелеко беше мойто бреме.

Неравен - пътят извървян.

 

© Славка Любенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??