Равносметка
Сега за никъде не бързам,
ти, време, мое си сега.
Човек не е докрай обвързан,
предел си има възрастта.
Стоим сега със тебе в мрака,
мечтана моя свобода.
Къде да идем, кой ни чака?...
Било е всичко в младостта.
След пролет, лято - иде есен,
след младост, зрелост - старостта.
Това си е закон естествен -
да падат жълтите листа...
За теб какво да кажа, време,
останало сега зад мен?!
Нелеко беше мойто бреме.
Неравен - пътят извървян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
