Равносметка

26.07.2011 г., 23:55 ч.

Поезия » Друга

408 0 3

Сега за никъде не бързам,
ти, време, мое си сега.
Човек не е докрай обвързан,
предел си има възрастта.
Стоим сега със тебе в мрака,
мечтана моя свобода.
Къде да идем, кой ни чака?...
Било е всичко в младостта.
След пролет, лято - иде есен,
след младост, зрелост - старостта.
Това си е закон естествен -
да падат жълтите листа... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Равносметка

Искате да прочетете повече?

Предложения