4 ene 2015, 21:18

Равносметка

  Poesía
426 0 0

Когато ме търсиш

и разбиваш със крясък вратата ми

или звъниш продължително

(няколко пъти по десет)

на немия, като мен, телефон;

когато стоиш със минути 

в студения коридор

само по тениска и с мокра коса

и когато накрая реша

да отключа;

когато те видя разплакан

с няма болка в очите ти

и когато към мен се затичаш

да ме заключиш в прегръдка

и чуя дрезгавото ти "съжалявам"

тогава

със страшна сила се връщам

дори до минута

да не съм се побирала в себе си

от обида и ярост;

тогава единственото нещо в света

което изобщо има значение

е само да те прегръщам;

тогава ме заболява сърцето

за другото ми сърце,

което пред мен и заради мен се разкъсва

и тогава разбирам

че не плача от болка,

а от обич. По теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана-Кристин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....