Jan 4, 2015, 9:18 PM

Равносметка

  Poetry
424 0 0

Когато ме търсиш

и разбиваш със крясък вратата ми

или звъниш продължително

(няколко пъти по десет)

на немия, като мен, телефон;

когато стоиш със минути 

в студения коридор

само по тениска и с мокра коса

и когато накрая реша

да отключа;

когато те видя разплакан

с няма болка в очите ти

и когато към мен се затичаш

да ме заключиш в прегръдка

и чуя дрезгавото ти "съжалявам"

тогава

със страшна сила се връщам

дори до минута

да не съм се побирала в себе си

от обида и ярост;

тогава единственото нещо в света

което изобщо има значение

е само да те прегръщам;

тогава ме заболява сърцето

за другото ми сърце,

което пред мен и заради мен се разкъсва

и тогава разбирам

че не плача от болка,

а от обич. По теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана-Кристин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....