4 янв. 2015 г., 21:18

Равносметка

425 0 0

Когато ме търсиш

и разбиваш със крясък вратата ми

или звъниш продължително

(няколко пъти по десет)

на немия, като мен, телефон;

когато стоиш със минути 

в студения коридор

само по тениска и с мокра коса

и когато накрая реша

да отключа;

когато те видя разплакан

с няма болка в очите ти

и когато към мен се затичаш

да ме заключиш в прегръдка

и чуя дрезгавото ти "съжалявам"

тогава

със страшна сила се връщам

дори до минута

да не съм се побирала в себе си

от обида и ярост;

тогава единственото нещо в света

което изобщо има значение

е само да те прегръщам;

тогава ме заболява сърцето

за другото ми сърце,

което пред мен и заради мен се разкъсва

и тогава разбирам

че не плача от болка,

а от обич. По теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана-Кристин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...