Когато ме търсиш
и разбиваш със крясък вратата ми
или звъниш продължително
(няколко пъти по десет)
на немия, като мен, телефон;
когато стоиш със минути
в студения коридор
само по тениска и с мокра коса
и когато накрая реша
да отключа;
когато те видя разплакан
с няма болка в очите ти
и когато към мен се затичаш
да ме заключиш в прегръдка
и чуя дрезгавото ти "съжалявам"
тогава
със страшна сила се връщам
дори до минута
да не съм се побирала в себе си
от обида и ярост;
тогава единственото нещо в света
което изобщо има значение
е само да те прегръщам;
тогава ме заболява сърцето
за другото ми сърце,
което пред мен и заради мен се разкъсва
и тогава разбирам
че не плача от болка,
а от обич. По теб.
© Ана-Кристин Все права защищены